Основната Алис Мънро

Преди да прочета Алис Мънро — когато знанията ми за нея се свеждаха до малоумен облак от думи („ стара жена “, „ канадка “, „ разкази “ ”) — Представях си, че преживяването от четенето на нейните книги, в случай че в миналото си направя труда, ще бъде като слушане на класическа музика на първокласни слушалки в библиотека на лицей: цивилизовано, тънко, евентуално предизвикващо сън.

Но тогава в действителност прочетох Мънро и тя смъкна слушалките ми, с цел да прошепне една безумна, незабравима клевета за оня налегнат от безпокойствие T.A. до копирната машина. Оказва се, че Алис Мънро – нобелов лауреат, създател, който най-вероятно ще издържи, обект на всеобщо писателско страхопочитание и злоба – е не просто значима, само че и занимателна. Нейните книги не са на висок рафт; те са на пътническата седалка на колата ви, в чантата, която носите в магазина за хранителни артикули. Тя написа за пениси, които наподобяват „ тъпи и глупави, в съпоставяне, да речем, с пръстите на ръцете и краката с тяхната умна експресивност “; остарели хора, които миришат на чиста цветна вода; методът, по който двойките, които се разделят, от време на време прекъсват тържествената процедура, с цел да създадат буен секс.

Предпоставките за оценяване на Владимир Набоков, да вземем за пример, включват оценка за криптографията, обикновени знания шах и мимолетно познаване на Пушкин. Предпоставките за четене на Мънро са: да си живял.

Преди да се пенсионира през 2013 година, тя написа 14 сборника с къси разкази (някои от които може да се опитат да се показват за романи - не им вярвайте). Почти всички нейни истории се развиват в недодялан Онтарио и следват общите очертания на живота й: детството в затруднена ферма; хронично болната майка; ранен, несполучлив брак; сантименталните бягства и мъки.

Любовта на една добра жена ” (1998), млада жена в жанр Мънро, която всички назовават „ нашата дребна младоженка “ живее с младия си брачен партньор в мазето на къща във Ванкувър, принадлежаща на остаряла двойка на име Гори. Главният воин, сходно на доста герои на Мънро, нещастно е решен да стане публицист.

The Progress of Love ” (1986) е най-хубавата от тези истории. Родителите на дребни деца се поучават да си наливат алкохолни питиета.

Runaway ” (2004). Полуизвестна някогашна телевизионна водеща на име Джулиет (водеща на предаване с изявленията с обществен дух е една от обичаните различни кариери на Мънро) пристигна да вземе 20-годишната си щерка Пенелопе в края на шестмесечно безшумно усамотение. И тя съвсем се смущава от това какъв брой обезверена е била да види Пенелопе още веднъж.

Но при идването си в центъра за усамотение Жулиет научава (от друга фигура в пантеона на Мънро от неприятни, привидно) другарски настроени жени), че Пенелопа е трансформирала решението си. Тя не желае да бъде взета и в действителност въобще не желае да вижда или да приказва с майка си.

Омраза, другарство, ухажване, обич, брак ” (2001), се появи, чувството беше по този начин, като че ли цялата литературна просвета, която до този миг беше учтиво признателен, групово ахна: „ Мили Боже, тази жена е невероятна. “

70-годишна жена на име Фиона стартира да размества нещата, получавайки изгубена на път за у дома от магазини, до които е ходила хиляди пъти. Не след дълго брачният партньор й Грант я реалокира в дом за подкрепяне, наименуван Медоулейк.

Фиона се оказва освен удовлетворена в Медоулейк – тя процъфтява там. Скоро тя има другар и Грант се оказва, че си спомня, с извънредно комплицирана примес от ревнивост, страдание и благодарност, личните си отдавнашни изневери.

Скъпи животи “In Sight of the Lake ” е за възходящото, ужасяващо комплициране на жена на име Нанси, която се заема с елементарна задача, единствено с цел да се окаже заплетена в поредност от все по-смущаващи затруднения. Това е историята на Кафка на Мънро, нейното заобикаляне в лентата на „ Неутешените “ на Ишигуро.

Как би могла Мънро да понесе да бъде толкоз ясна за старостта, когато навлизаше в нея? Мога единствено да си показва, че е разкрила личния си книжовен глас като успокоителен и нужен, както нейните читатели. Не се колебая, че един ден тя ще написа иронични, опустошителни истории за това по какъв начин космите в ушите на Свети Петър са станали непокорни, откогато жена му го е напуснала.

Започвам да си мисля, че цялото това поклонение пред авторката е малко пресилено

Един объркващ аспект да си фанатик на Мънро е, че тя е безмилостно ясна във връзка с недостатъци на литературното боготворене, както е във всичко останало.

В „ Dulse, “ 45-годишен -старата поетеса на име Лидия, бягайки от нещастна връзка, прекарва няколко дни в къща за посетители на остров край крайбрежията на Ню Брънзуик. Лидия научава, че този остров е мястото, където Уила Катър е прекарвала летата си – застаряващ суперфен на Катър на име господин Стенли й споделя това. Той също остава там и или прекарва дните си в следене на поданици, които инцидентно са срещнали Катър, или в лагерен стол, където „ може да седи под прозореца, където тя пишеше и гледаше морето. “

Лидия, от своя страна, най-много агонизира за руините на връзката си. В един миг тя сяда да закусва с господин Стенли, който желае, несъмнено, да приказваме за Уила Катър. Той преди малко е бил при жена, която в миналото е срещала Катър. Жената сама е преживявала компликации в връзките си, споделя господин Стенли, и Катър й е дала умен съвет.

Лидия щракна:

„ Какво би знаела тя за това? “ Лидия сподели.

Г-н. Стенли подвигна очи от чинията си и я погледна със скръбно учудване.

По-късно, откакто се успокои малко, Лидия си мисли:

< blockquote class= " css-1ggt3fz etf134l0 " >

Как е живяла тя? Това искаше да каже Лидия. Щеше ли господин Стенли да знае защо приказва? Ако беше попитала по какъв начин живее Уила Катър, той нямаше ли да отговори, че не е трябвало да откри метод да живее, както другите хора, че тя е Уила Катър?

Какво прелестно, дълготраен заслон, който самичък си беше направил. Можеше да го носи на всички места и никой не можеше да му се намеси.

Това от сбирката „ Луните на Юпитер ” (1982), е Мънро в най-бруталния си тип. Тя е създател на 14 книги, която признава, че в последна сметка книгите не са нещото. Този живот в цялата му невъзможна, занимателна, смиряваща компликация не може да бъде надвит или изработен понятен посредством артистичен дизайн, колкото и брилянтен да е дизайнерът.

Ще бъда на лагерния си стол.